Без болка с хипноза? Защо не?- сп. “Девет месеца”, автор Георги Димитров, психолог

Раждането е единственият начин за започване на живота. Покрай него ни залива бурен океан от емоции и чувства. Те са пъстри индивдуални и най-разнообразни; варират от най-чисто умиление до вълнение и неконтролируемо щастие. Понякога бременността е нежелана, друг път е естественото развитие на прекрасни взаимоотношения между двама души. Мисълта за него много често е свързана с представата за болка и сериозна опасност за живота на бебето и майката. При много жени доверието в собственото тяло търпи сериозни трусове по време на раждане. Те не са уверени, че то ще се справи с това изпитание, че всичко ще протече гладко и безпроблемно. Ако раждането е първо, формираната представа е почти изцяло повлияна от предварителните многобройни разговори с познати и близки. Ако е следващо, към тях се добавя и миналия опит на жената, който може да бъде позитивен, но по-често е съпътстван със силно изразено безпокойство. Ембрионални монитори, форцепс, силиконови чашки за вакуумна екстракция, цезарови сечения и епидурална анестезия – само част от нещата, усилващи неимоверните страх и усещане за загуба на контрол. Всички те затвърждават убеждението, че раждането трябва да е “медицинско” на всяка цена. Много бременни жени влизат в стаята за раждане в състояние на дистрес, което засилва техния физически дискомфорт. По този начин, напъните трябва да преодоляват силата на собствените мускули, действащи в обратна посока под влияне на емоционалната напрегнатост. И докато това се случва, силен поток от хормона кортизол потича през пъпната връв към малкото телце. За малкия човек това е силна емоционална и физиологична травма, предизвикана от един иначе естествен процес. Наистина, в миналото майките, третирани с анестезия са били заклеймявани като еретички. През 1591 г. в Единбург жена е била изгорена на клада, понеже настоявала да използва упойка при раждането на близнаците си. Тя била обявена за пристъпила божествените закони и презряна от Короната. За щастие, времената се променят и силното страдание съвсем не е нужно да присъства при модерното раждане. Съвременната медицина предлага редица медикаменти за контролиране болката при раждане и всеки от тях съдържа в себе си потенциална опасност върху организма на майката и бебето. От изключителна помощ в тук е хипнотичната техника и през трите фази на раждането и след това. Тя се прилага известно време преди термина, регулярно и внимателно, така че тялото на бъдещата майка постепенно да свикне да се отпуска. По този начин обичайните средства се увеличават с още едно допълнително, тъй като е много съществено майката да бъде максимално релаксирана, в съзнание  и добра кондиция.

 

За хипнозата е писано и говорено много. Тя е естествено, натурално състояние при живите същества и външно наподобява съня. От там произлиза и името й – от гр. hypnos – сън. През вековете, пътят на опознаването й е криволичел, често се е срещала с възхищението и скептицизма на обществата. Не са редки случаите, когато хората са разбирали, че тя съществува едва когато я видят с очите си или сами я усетят. В крайна сметка се очертават две основни направления – сценична хипноза (при някои страни е забранена със закон) и клинична. При първата се използва демонстрационния ефект, внушаван от хипнотизатора с цел – шоу. Обикновеният зрител може да види впечатляващи неща – възрастни хора се държат като деца, някои не могат да си спомнят как се казват, други застиват в “каталептичен мост”, издържайки тежестта на 3-ма седнали върху тях души без да се огънат и др. Тъй като този вид хипноза е видимо по-необичаен, той допринася силно за масовото мнение, че хипнозата служи за особен вид забавление. По-различни са нещата при медицинската (клинична) хипноза, при която следва да отчетем че подобни “странности” съвсем не са необходими. Изпитваното състояние е релаксиращо и отпускащо, човек се чувства отпочинал и в добро настроение след края на сеанса. Изследванията показват, че организмът повишава дейността на имунната си система именно в такова състояние – на почивка и сънуване. Мозъкът сменя честотата на която обичайно, в ежедневието функционира. От бета вълните (между 14 и 30 херца), той преминава в алфа (между 8 и 13 херца, както е при мечтаенето, сънуването и фантазирането) и евентуално делта (4 – 7 херца, тук е дълбокия сън и медитативните състояния). Именно тук са възможни феномените като обезболяване, възрастова регресия и прогресия, детайлното спомняне на нещо забравено и др. През 19 в. в Индия, британският хирург Джеймс Есдейл (1808 – 1859) извършва над 1000 тежки операции, използвайки хипнозата като единствено средство за анестезия. Обезболяващото приложение се развива особено през Втората световна война. Там тя е заместител на обичайно липсващата медицинската упойка, а и много от войниците имат алергии. Няколко години по-късно официално навлиза в медицината – обезболяваща техника в стоматологията, рехабилитацията, психотерапията и хирургията. Начините за предаване на информация към друг човек са основно два – обяснение и внушение. При обяснението чрез изтъкване на логически аргументи взаимодействаме с разума. При внушението обаче информацията достига директно до емоциoналната сфера или подсъзнанието на човека. Тъй като то е безкритично, то е особено уязвимо (съответно цялата личност) при този процес. Тук се намират много методи за под-прагово (невидимо) въздействие в реклмата. Тъй като още емблематичният американски психотерапевт Милтън Ериксон (1901 – 1980) е открил, че подсъзнанието е способно на безгранични, неописуеми феномени – да ни разболее или обратно – да ни излекува от тежка болест. Именно то е активното по време на медицинските операции. И противно на масовите схващания, само в редки случаи състоянието на хипноза е безпаметно и човек не се контролира. Напротив – в никакъв случай не може да направи нещо, което не му е свойствено в ежедневието. Ако му бъде “наредено”, то най-често се събужда.

 

За да бъде една медицинска хипноза успешна са необходими няколко фактора. Един от тях е сигурното усещане на жената, че терапевтът е достатъчно опитен и обучен и всичко върви по правилата. За целта тя може да поиска на всеки етап да й бъде разяснено какво се случва и по този начин да е спокойна. Работата на хипнотерапевта започва след 6 месец и са необходими няколко сесии в продължение на около два месец, непосредствено преди термина. Разбира се, никога не е достатъчно късно или достатъчно рано за тях. Първата среща обикновено има опознавателен характер. Важно е за родилката да прецени дали това е човека, с който иска да работи. Ако има и най-малкото съмнение за това, трябва да го смени. Терапевтът си най-често си служи с думи. Това е друга особеност на хипнозата в клинични условия. Хипнозата тук е съдействие, а не натиск или доминантност. Медицинският персонал, по време на самото раждане е от помощ на хипнотичния процес. Тъй през това време хипнотизираното лице чува най-вече (понякога и само) гласа на терапевта, останалите шумове в залата принципно не пречат. Важно е все пак да се поговори предварително и да се уточнят процесите по време на раждането в детайли, доколкото могат да се набележат предварително. За да си взаимодействат всички участници по търпелив и внимателен начин. При необходимост, терапевтът може да „прехвърли“ рапортът (връзката по време на сесията) към лекаря, водещ раждането. По този начин родилката чува и неговия глас, който може да дава допълнително наставления. Жената през цялото време има контрол върху тялото си. С тази разлика, че болката е трансформирана в друго усещане или преобразувана по друг, не толкова болезнен и обезпокоителен начин. Излизането от хипноза е плавно, то продължава най-често няколко минути.

 

Според съвременната литература, един от първите лекари изполвали хипнозната анестезия (1930 г.) е доктор Джоузеф Дели (1869-1942) в САЩ. При многото успешни акушерски манипулации, той твърдял, че “Единствената анестезия без никаква опасност при раждане е хипнозата”. Съответно, през 1958 г. Американската медицинска асоциация през  заключава, че: “Употребата на хипнозата има запазено място в медицинския арсенал и е полезна техника за лечението на определени заболявания, когато се прилага от квалифициран медицински персонал.” Няколко години преди това – през 1955 г. Британската медицинска асоциация приема хипнотерапията като официален медицински метод за ефективно справяне с болката при раждане. Становището на Асоциацията е: “При подходящи субекти, тя (хипнозата) е ефективен метод за освобождаване от болката без промяна на нормалния курс на раждането”. В днешно време е залегнала в учебните планове на редица престижни медицински университети по света.

 

Георги Димитров е психолог – хипнотерапевт; член е на Британското дружество на психолозите; на Американската психологична асоциация (член на редакционния комитет); на Британската хипнотерапевтична асоциация, на Българската асоциация по хипноза и на Британската асоциация по когнитивно-поведенчески психотерапии (член на Комисията по жалбите).

За контакт: Skype: Georged75, www.healthspirit.co

Брой 6/2009 – “Без болка с хипноза? Защо не?!”

Списание “9 месеца”

 

Please follow and like us:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *